2.06.2015 г., 21:47

О, хора, хара

475 1 0

О, хора, хора!

О, хора , хора, мили хора,
защо сме като зверове?!
Света е грохнал от умора
и тъй се влачи с векове.

От мерзости и чувства долни,
човешките стада са болни!
Със гузна съвест и душа,
се тътрим винаги пеша! 

Все търсим свойто превъзходство,
мечтаем истински за власт,
дори изпадаме във бяс
да търсим някакво господство!

Така, че в този глупав свят,
нещата няма да  цъфтят!




Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Славов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...