26 oct 2014, 9:12

О, лято

332 0 0

О, лято

Настъпва зимата неумолимо...
Аз срещу нея вече нямам шанс!
О,нам, сезоните са повторими,
но мойто лято вече  е зад нас

  За зимата ни трябват топли дрехи!
И  печка покрай нас   да забумти!
 Годините ни всичко това взеха...
 И  виждаш    колко си   безпомощен  и ти!

Как дните ни безропотно си кретат!

И   вече само хляба си ядем...

О, греховете ни така ли се изплатят

преди  свята на други да дадем?!





¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христо Славов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...