Настъпва зимата неумолимо...
Аз срещу нея вече нямам шанс!
О,нам, сезоните са повторими,
но мойто лято вече е зад нас
За зимата ни трябват топли дрехи!
И печка покрай нас да забумти!
Годините ни всичко това взеха...
И виждаш колко си безпомощен и ти!
Как дните ни безропотно си кретат!
И вече само хляба си ядем...
О, греховете ни така ли се изплатят
преди свята на други да дадем?!
© Христо Славов Всички права запазени