Oct 26, 2014, 9:12 AM

О, лято

330 0 0

О, лято

Настъпва зимата неумолимо...
Аз срещу нея вече нямам шанс!
О,нам, сезоните са повторими,
но мойто лято вече  е зад нас

  За зимата ни трябват топли дрехи!
И  печка покрай нас   да забумти!
 Годините ни всичко това взеха...
 И  виждаш    колко си   безпомощен  и ти!

Как дните ни безропотно си кретат!

И   вече само хляба си ядем...

О, греховете ни така ли се изплатят

преди  свята на други да дадем?!





Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христо Славов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...