О небе синьо и прекрасно
толкова красиво и сияйно,
под теб морето бурно, ту спокойно
обширно и безкрайно,
като го погледна тъгата в мен се спира. 

О небе синьо и безкрайно
всеки път, като те погледна
подсещам се, че заслепен бях от любовта  
наивно вярвах, че чиста, безкрайна и вечна ще е тя, 
като черна дупка неподатлива на разруха,
тази вяра ме държа далече от греха.

О небе синьо и безкрайно
меланхолично и прекрасно,
вярата и невинността изтръгнати от сърцето ми бяха,
но какво мога аз да направя освен да се примиря,
но предателството е по-страшно и от смъртта.

О небе синьо и безкрайно,
защо знак не даде ти и не ме предупреди,
че Дяволът с мен си играе и иска да ме унищожи,
сега заради това, сърцето ми на хиляди парчета пръснато е то,
а злото безнаказано продължава да се разхожда на земята
и да се готви следващата жертва с фалшивите думи уж на любовта,
да подмами и омая за да получи поредната си душа!

О небе синьо и безкрайно
обширно и омайно,
взирам се в теб гледайки безкрайността и отвъд,
има ли надежда за този свят
или злото вече завинаги е тук сред нас,
може ли любовта да победи омразата и завистта?

О небе синьо и безкрайно
отгоре виждаш всичко,
може ли чудото на любовта да възроди света,
хората да вникнат дълбоко в своите сърца
и да извадят своята доброта
или злото за постоянно надделя?