Омагьосан сякаш съм след теб!
Само празен поглед в мен остана.
Лакатушещ се, бездушен силует,
Агония от пристигащата драма!
Бог едва ли е бездушен,
Огън с теб във мен разпали.
Сетне сметна, че съм непослушен,
Та за туй без тебе ме остави.
Та за туй и аз, като бездомен бродя...
Все окъсан и с небръсната брада,
От сутрин чак до вечер ходя, в
Йероглиф превърнах своята душа.
Тъй неразчетима, тъй безсловна,
Отказала се да твори мечти.
И само щом те зърне е доволна,
Мъжка обич чувал съм, че най - боли...
Е, аз не ща да тъна във разкош!
Естествено е, то се знае -
Животът ме превръща във сархош -
Един проклина, друг пък ме желае.
На този свят облян във тъмнина
Аз знам, че жената се мечтае!
_____________________________
* - У. Шекспир ,,Хамлет,,
© Добри Бонов Todos los derechos reservados