Омагьосан сякаш съм след теб!

Само празен поглед в мен остана.

Лакатушещ се, бездушен силует,

Агония от пристигащата драма!

Бог едва ли е бездушен,

Огън с теб във мен разпали.

Сетне сметна, че съм непослушен,

Та за туй без тебе ме остави.

Та за туй и аз, като бездомен бродя...

Все окъсан и с небръсната брада,

От сутрин чак до вечер ходя, в

Йероглиф превърнах своята душа.

Тъй неразчетима, тъй безсловна,

Отказала се да твори мечти.

И само щом те зърне е доволна,

Мъжка обич чувал съм, че най - боли...

Е, аз не ща да тъна във разкош!

Естествено е, то се знае -

Животът ме превръща във сархош -

Един проклина, друг пък ме желае.

На този свят облян във тъмнина

Аз знам, че жената се мечтае!

_____________________________

* - У. Шекспир ,,Хамлет,,