О, размахвайте вий мечове и шпаги,
Над глави да се веят бойни свади!
Сякаш не знай, що брои нам думи,
Нейде низ душата, когат боен дух извади своите струни!
О, любовници!
Целувате се вий със затворени очи,
И някаква си там любов, съвсем малко, от душата стърчи!
О, колко илюзорен е светът на този днешен ден,
Заварих слънцето у хорски, битов, плен!
И загуби се вся и всьо у миналото време -
Ах, какво бе детството, като заровено цветно семе,
И багрите седят у земята!
Ах, не излезе то наяве низ полята!
И навсегда, навсегда!
Светът забрави, на първий ден, падналата звезда!
О, що нявга се роди от небето,
Сега живее у греховен, човешки ад...
И да, също и сърцето!
О, какъв безбожен парад!