Nov 25, 2021, 10:43 PM

О, свят!

  Poetry » Other
672 0 0

О, размахвайте вий мечове и шпаги,
Над глави да се веят бойни свади!
Сякаш не знай, що брои нам думи,
Нейде низ душата, когат боен дух извади своите струни!
О, любовници!
Целувате се вий със затворени очи,
И някаква си там любов, съвсем малко, от душата стърчи!
О, колко илюзорен е светът на този днешен ден,
Заварих слънцето у хорски, битов, плен!
И загуби се вся и всьо у миналото време -
Ах, какво бе детството, като заровено цветно семе,
И багрите седят у земята!
Ах, не излезе то наяве низ полята!
И навсегда, навсегда!
Светът забрави, на първий ден, падналата звезда!
О, що нявга се роди от небето,
Сега живее у греховен, човешки ад...
И да, също и сърцето!
О, какъв безбожен парад!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Боян Ламбев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....