/на моите родители/
Те всичко направиха за моя сън
и мечтата стана реално същата,
сега, когато аз съм някъде навън,
чакат ме там – сами пред къщата.
Та нали затова аз съм техен син,
не само да живея като господин,
а да помагам, както те направиха
и в трудностите не ме забравиха!
О, съдба, съдба люта и безсърдечна,
защо, тръгвайки не мога да се върна,
да живея там, миналото да прегърна – ...