25 feb 2011, 12:00  

Оазис

  Poesía
748 0 0

                                                      ОАЗИС

                                    Ти пак бързаш, на мен вали ми във душата,

                             ти пак тръгваш, жаравата съм аз на догаряща камина,

                                  ти излизаш, дъхат още завивките аромата, твоя.

                                        Там аз реката пенлива бях досега,

                                          водопада, незаглушен във стихия,

                                      и оазиса прозрачен бях във пустиня.

                                       Сега вали и се разлива тази среща 

                                            между няма магия и робиня,

                                                ти, беззвучен щрих...

                                                аз, няма жена,

                                                ти, недописан стих...

                                                аз, разтопена душа,

                                            ти, длан на ангел в мрака...

                                         аз, богиня с разпилени перли,

                                                ти, сън лазурен...

                                         аз, пълнозвездна нощ в позлата.

                                                 Няма те сега в дъжда,

                                                   аз оставам недопита 

                                                  и от капки се задавям,

                                                 за да идваш още и още

                                                 затъжен във суша...

                                                 при оазиса прозрачен

                                                 с месечината... позната...  

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елизабет Фурнаджиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...