25 февр. 2011 г., 12:00  

Оазис

750 0 0

                                                      ОАЗИС

                                    Ти пак бързаш, на мен вали ми във душата,

                             ти пак тръгваш, жаравата съм аз на догаряща камина,

                                  ти излизаш, дъхат още завивките аромата, твоя.

                                        Там аз реката пенлива бях досега,

                                          водопада, незаглушен във стихия,

                                      и оазиса прозрачен бях във пустиня.

                                       Сега вали и се разлива тази среща 

                                            между няма магия и робиня,

                                                ти, беззвучен щрих...

                                                аз, няма жена,

                                                ти, недописан стих...

                                                аз, разтопена душа,

                                            ти, длан на ангел в мрака...

                                         аз, богиня с разпилени перли,

                                                ти, сън лазурен...

                                         аз, пълнозвездна нощ в позлата.

                                                 Няма те сега в дъжда,

                                                   аз оставам недопита 

                                                  и от капки се задавям,

                                                 за да идваш още и още

                                                 затъжен във суша...

                                                 при оазиса прозрачен

                                                 с месечината... позната...  

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елизабет Фурнаджиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....