25 февр. 2011 г., 12:00  

Оазис 

  Поэзия
597 0 0
ОАЗИС
Ти пак бързаш, на мен вали ми във душата,
ти пак тръгваш, жаравата съм аз на догаряща камина,
ти излизаш, дъхат още завивките аромата, твоя.
Там аз реката пенлива бях досега,
водопада, незаглушен във стихия,
и оазиса прозрачен бях във пустиня.
Сега вали и се разлива тази среща
между няма магия и робиня,
ти, беззвучен щрих...
аз, няма жена,
ти, недописан стих... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елизабет Фурнаджиева Все права защищены

Предложения
: ??:??