2 abr 2007, 17:52

Оазис е...  

  Poesía
992 0 22

В пустинята оазисите дишат,

живот сред суша и със глътчица вода.

Пустините, знам, смелите обичат

и воля трябва да се извървят.

Човекът диша със дела човечни,

в живот със злоба, с хорска суета.

Добрата дума и усмивка ведра,

оазис са сред всичкото това.

Оазис е сърцето ти за мене,

след минали любови оцеля.

В пожар стихиен бе изпепелено,

при себе си оставям го сега.

Оазис вечен любовта е за душата,

обичаш ли, със вдигната глава бъди.

Ако е истинска, сърцето си послушай

щастливо с нея ти напред върви.

© Христо Костов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??