Оазис е...
В пустинята оазисите дишат,
живот сред суша и със глътчица вода.
Пустините, знам, смелите обичат
и воля трябва да се извървят.
Човекът диша със дела човечни,
в живот със злоба, с хорска суета.
Добрата дума и усмивка ведра,
оазис са сред всичкото това.
Оазис е сърцето ти за мене,
след минали любови оцеля.
В пожар стихиен бе изпепелено,
при себе си оставям го сега.
Оазис вечен любовта е за душата,
обичаш ли, със вдигната глава бъди.
Ако е истинска, сърцето си послушай
щастливо с нея ти напред върви.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Христо Костов Все права защищены
