2.04.2007 г., 17:52 ч.

Оазис е...  

  Поезия
962 0 22

В пустинята оазисите дишат,

живот сред суша и със глътчица вода.

Пустините, знам, смелите обичат

и воля трябва да се извървят.

Човекът диша със дела човечни,

в живот със злоба, с хорска суета.

Добрата дума и усмивка ведра,

оазис са сред всичкото това.

Оазис е сърцето ти за мене,

след минали любови оцеля.

В пожар стихиен бе изпепелено,

при себе си оставям го сега.

Оазис вечен любовта е за душата,

обичаш ли, със вдигната глава бъди.

Ако е истинска, сърцето си послушай

щастливо с нея ти напред върви.

© Христо Костов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??