Обеца на ухото
--------
Ти си тази любов, от която белеят косите
и молитвите в храма ти правят неистова глъч.
Ти си пепел и огън, по тебе изгарят жените,
но когато си тук, виждам нощем от слънцето лъч.
Аз вървя помъдряла, приглаждайки влюбени къдри,
и край мене по пътя е пълно със мъдри жени.
Но и те като мен, позабравили своята мъдрост,
още носят в сърцата си твоите сини очи.
Като белег дълбок ме гориш - обеца на ухото,
дето с рани напомня за всеки несбъднат мой блян.
Ти си тъмното зло, посадило във мене доброто.
Ти си всичко живяно, но още от мен неживян...
-----
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Станислава Todos los derechos reservados
