9 ago 2011, 19:39

Обесеният 

  Poesía » Otra
666 0 14

 

Обесеният
.................................

Страхувах се. От теб. От Дявола. От Бог.
С годините страхът полекичка порасна. 
От мен бе станал в пъти по-висок
и трудно си намирах свое място.

Болеше. Режех части от плътта. Заравях ги. 
Набързо. В дрехите успявах да се пъхна.
Намразих ръбовете и проклех плата.
Убивах и кървящата си сетна риза.

Едва тогава се помолих. Исках да умра.
Оплетох си въже от премълчани думи.
Затърсих най-могъщото дърво.
Да издържи скръбта с вековните си клони.


© Лина - Светлана Караколева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??