Aug 9, 2011, 7:39 PM

Обесеният 

  Poetry » Other
667 0 14

 

Обесеният
.................................

Страхувах се. От теб. От Дявола. От Бог.
С годините страхът полекичка порасна. 
От мен бе станал в пъти по-висок
и трудно си намирах свое място.

Болеше. Режех части от плътта. Заравях ги. 
Набързо. В дрехите успявах да се пъхна.
Намразих ръбовете и проклех плата.
Убивах и кървящата си сетна риза.

Едва тогава се помолих. Исках да умра.
Оплетох си въже от премълчани думи.
Затърсих най-могъщото дърво.
Да издържи скръбта с вековните си клони.


© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??