Обесеният

Поэзия » Другая

823 0 14

Обесеният
.................................

Страхувах се. От теб. От Дявола. От Бог.
С годините страхът полекичка порасна.
От мен бе станал в пъти по-висок
и трудно си намирах свое място.

Болеше. Режех части от плътта. Заравях ги.
Набързо. В дрехите успявах да се пъхна.
Намразих ръбовете и проклех плата.
Убивах и кървящата си сетна риза.

Едва тогава се помолих. Исках да умра.
Оплетох си въже от премълчани думи.
Затърсих най-могъщото дърво.
Да издържи скръбта с вековните си клони.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

линасветлана (Лина - Светлана Караколева)

Радвам се,че бяхте тук, Приятели. Благодаря Ви!

2011-08-10T01:42:54+03:00
cvetinka911 (Цветелина Тренева)

Едва тогава се помолих. Исках да умра.
Оплетох си въже от премълчани думи.
Затърсих най-могъщото дърво.
Да издържи скръбта с вековните си клони.

Много ми хареса! Браво

2011-08-10T00:38:04+03:00
Barona38 (Ивайло Терзийски)

Радвам се, че бях тук, Лина...

2011-08-09T23:39:37+03:00
линасветлана (Лина - Светлана Караколева)

Благодаря на всички ви! Майсторе, това беше уловката Момента със спора... Сърдечни поздрави!

2011-08-09T23:37:08+03:00
maistora (Красимир Тенев)

Някои вярват че в спора се ражда истината. От гореописаната позиция трудно се спори.

2011-08-09T23:05:18+03:00