13 ago 2009, 12:35

Обеща ли ми

  Poesía
1.1K 0 6

 

Обеща ли ми

 

Погали ме...

и разтопи тъгата ми

със топлите си длани.

Сладоледено разтече се

душата ми.

Без ледения блясък,

на солени езера

очите заприличаха.

От ръцете ми,

прегръщали предатели,

посипаха се ябълкови цветове.

Кълнове от нежност

пеперудено усетих

във сърцето.

Събуди ме,

както слънцето

с целувка буди

заспалото поле

след люта зима.

Минзухарени утра

и теменужни вечери

ми обеща...

 

Сега ме питаш:

„Обещах ли ти?

Кога?”

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Илиана Петрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...