Обещание
945
0
3
Без теб боли ме,
насън повтарям твоето име.
С надежда плаха
се събуждам от кошмара.
Слънцето ме гали по лицето,
а сърцето още в мрака стоеше.
Споменът за нас болеше,
докато животът навън течеше.
Моят свят за миг изчезна,
изгуби се в черната бездна.
Но болката не спря,
докато усмивката ми не умря.
В този миг бялото стана черно
и надеждата изчезна.
Обичта в тъга се превърна
и сърцето ми обгърна.
Страхът ми с теб споделих
и тайните си пред теб разкрих.
Но предаде ме ти - и в този миг
Адът пред теб се разкри!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
