24 abr 2009, 20:39

Обещание

  Poesía » Civil
1.4K 0 26

Любовите, отдавна предишни, ще изтрия,
почернялото си сърце ще измия до бяло,
горчивия, бодлив спомен на екс ще изпия
и ще си купя от утре ново огледало.
Ще се оглеждам в него с нова надежда,
ще внимавам крилете ми да са с кормило,
ще си скроя от мечтите цветна одежда
и ще измета облаците, обичта продали.
Предпазливо ще си избирам охраната,
да са ангели, от първа класа, безспорно,
съвестта им чисто ще изпера във ваната,
за да не ме предават в гръб безотговорно.
Ще изхвърля злите приятели на боклука,
ще си купя слънчева вяра от птиците,
ще изкрещя: "илюзията беше дотука..."
и ще поканя на честен дуел жриците.
Ако аз победя в двубоя с жриците, 
ще им поискам смирено  в замяна,
да мога, да съм бяла като светците,
без злост да опрощавам всяка измяна.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Кръстина Тодорова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря, Димитър!
    Пожелавам, само щастливо сбъднати мечти,
    съдбата щедро да ти дари! БЪДИ!
  • Пак се връщам, този стих толкова ми харесва...
  • Радвам се много, че хареса стиха ми!
    Тези "огледала" ги подарява само съдбата
    и само в специални случаи...
    Пожелавам ти успех и късмет във всичко,
    и във всички дни! БЪДИ!
  • Страхотна си! Аз мисля, че отдавна си спечелила битката с жриците
    псл; Купи едно огледало и за мен
  • Благодаря, Любослава, много се радвам,
    че много точно разбра посланието на стиха ми.
    Да, така е, само доброто дава смисъл на живота.
    Няма съвършени хора, всеки може да сгреши,
    но е много важно да се стремим да бъдем добри
    и да вярваме, че доброто в нас е по-силно от злото...
    Пожелавам ти много щастие, успех и късмет във всичко!

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...