Обещание
Любовите, отдавна предишни, ще изтрия, почернялото си сърце ще измия до бяло, горчивия, бодлив спомен на екс ще изпия и ще си купя от утре ново огледало. Ще се оглеждам в него с нова надежда, ще внимавам крилете ми да са с кормило, ще си скроя от мечтите цветна одежда и ще измета облаците, обичта продали. Предпазливо ще си избирам охраната, да са ангели, от първа класа, безспорно, съвестта им чисто ще изпера във ваната, за да не ме предават в гръб безотговорно. Ще изхвърля злите приятели на боклука, ще си купя слънчева вяра от птиците, ще изкрещя: "илюзията беше дотука..." и ще поканя на честен дуел жриците. Ако аз победя в двубоя с жриците, ще им поискам смирено в замяна, да мога, да съм бяла като светците, без злост да опрощавам всяка измяна. |
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Кръстина Тодорова Все права защищены
