5 mar 2009, 6:25

Обещание

  Poesía » Otra
1.1K 0 3

Какво се промени?

Бяхме приятели добри,

а сега непознати сме, уви.

Споделяхме всички свои мечти

и палавите детски игри.

Забавлявахме се заедно,

без да се интересуваме от времето нетрайно.

Обещахме си, че винаги ще бъдем заедно,

и дори през океани и планини

приятелството ни ще ни крепи.

Но не стана така, нали?

Безкрайна болка ме обзе,

когато приятелството ти ми отне.

Най-добър приятел беше ти за мен,

но сега си само спомен отдалечен!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Бояна Петрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...