изречена (Мая Попова)
325 6799
17 jun 2009, 22:38

Обещания 

  Poesía » Otra
4016 8 34

 

 

Бях си обещала да не плача.

(колко обещания не спазих)

Стисках си клепачите, обаче

сълзите през миглите пролазиха.

Бях си обещала да не страдам.

(дупките в душата си закърпих)

Малко след поредното ми падане

зейнаха – по-живи от безсмъртник.

Бях си обещала да съм птица.

(в болката крилете да не свивам)

Малко им завиждам на глупците.

Искам като тях да съм щастлива.

© Мая Попова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Отново те чета, като алманах! Красиво написано!
  • Невероятен стих! Жалко, че е невъзможно...Щяхме някак по-лесно да вървим напред...Не е ли точно това, което ни забавя, а понякога ...спира...Прекрасен е!
  • Искрено, нежно, изящно, мъдро и...силно!
  • Когато те боли, обещанията губят смисал.Стихчето е уникално.... ПОКЛОН
  • Истински съм впечатлена.
    Невероятно пишеш... и много моя същност откривам тук.
  • Не си обещавам да съм птица!
    Все към тях поглеждам и
    сънувам, че летя!
    Песента им чувам и се лее
    сълза една - що съм аз?
    Дали да споря със света
    или да питам - за този свят ли съм?!
  • Поздравления
  • И аз си обещавам всеки ден...и всеки ден е все по - трудно...
    Поздрав за прекрасния стих!
  • !!!
  • глупците не са щастливи, мила Мая...
    щастливи са птиците в полета си докоснали висините...като теб.
    прекрасен стих.
  • Силно въздействащо стихотворение!
    Поздрави!
  • Силната ми, нежна Маичка...
    !!!
    Прегръщам те!
  • Мая, само да знаеш в какъв унисон е този стих с моето състояние в момента... Направо ми бръкна в душата, много дълбоко! Правя се на силна, на недосегаема... Обаче... Всъщност...
    И аз понякога завиждам на глупците, защото светът в очите им е различен и навярно по-красив.
  • Не го искаш, защото не си ...
    Бъди щастлива като Мая!
    Красиво и искрено стихо!
  • Страхотия! Все пак чувствата са по-силни от обещанията!
    Поздрави!
  • Птиците свиват крилете за да отдъхнат, и после пак поемат към висините!
    Прегръдка Мая!



  • ...!!!
  • Не съм виждала по искрени сълзи от твоите...
    Прегръщам те,Майке!
  • Опитваме се да спазваме и да опазваме своето късче живот. Поздрав!
  • Щастието не е щастие,ако не е било потапяно в болка...Силен стих,Мая!!!
  • Ох, колко пъти съм си го мислила... Благодаря, Майче!
  • Мая, и аз така не спазвам обещанията към себе си,но.... а птица ОСТАНИ...,защото ти СИ птица!! Разплака ме твоя стих ....отново, аз поне не съм си обещавала да не плача! Поздравления!
  • явно няма да си щастлива като глупаците, Мая....!
  • Сякаш този стих,орисан
    от дъждът и Майската роса,
    за очите мои е написан...
    Как докосна моята душа!

    Благодаря ти Мая!
  • о...
  • Обещания разни... Много хубаво, майка!
  • ^ Много ми хареса, Мая! Удоволствие е да чета стиховете ти! Благодаря!
  • Хей, Мая страхотно е. Влизаш в душата, като водка в устата. И аз си обещавам разни неща, ама само така за авторитет, кой ще ги спазва.
  • Дали страданието не е път към пречистване! Не тъжи,но и не завиждай...Завистта убива душата...Въздействащо написано!
  • !!!
    Истинско щастие е поезията ти!
    А колко много обещания...
  • Тежки обещания,Мая...По човешки не ни е възможно да ги спазим...Силно!
  • Ти си щастлива, майка, защото си много обичана! Поредното силно стихотворение!

    Бях ти обещала да не плачеш.
    Исках всички сълзи да изтрия.
    Тези, по красивите клепачи
    и които... никога не криеш.
    Чувах я и болката... креслива,
    дето от гърдите ти ечеше.
    Блудница среднощна, не заспива.
    Ровеше, човъркаше... болеше.
    Бях ти обещала да не страдаш.
    Всяка рана в цвете да превръщам,
    после да я сплитам във косите ти
    и с усмивка пак да те прегръщам.
    Бях ти обещала да си птица...
    Всяка дума беше ми в излишък.
    Там където птиците кръжаха,
    беше ти единствено щастлива.
  • !!!
    Много ми хареса!
Propuestas
: ??:??