Бях си обещала да не плача.
(колко обещания не спазих)
Стисках си клепачите, обаче
сълзите през миглите пролазиха.
Бях си обещала да не страдам.
(дупките в душата си закърпих)
Малко след поредното ми падане
зейнаха – по-живи от безсмъртник.
Бях си обещала да съм птица.
(в болката крилете да не свивам)
Малко им завиждам на глупците.
Искам като тях да съм щастлива.
© Мая Попова All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
