28 abr 2015, 21:54  

Обещавам

  Poesía
992 0 0

Обещавам

на Стефани

 

Колко искам да изтрия в теб горчивите сълзи.

С тях и болката, която тоз живот ти причини.

Болката от загубата, болката от самотата,

която те свива в сърцето, в ребрата...

 

Позволи ми да те вдигна с тези мои две ръце.

Позволи ми да ти дам, щом нямаш, моето сърце.

Поеми го и пази го, ала щом се разделим

и не сме тъй близки вече, ти за него си спомни - 

 

ще те стопли, щом си тъжна и сломена някой ден,

както ти толкова време все успокояваш мен.

А почувстваш ли се слаба, аз ще те даря със сила

и страхуваш ли се нощем, ще съм твоята закрила.

 

Щом животът атакува, щом започне да вали,

ще направя тъй, че никой няма да те нарани.

Защото ти го заслужаваш, запомни добре това

и във трудните моменти стой със вдигната глава.

 

Обещавам, мила моя, каквото мога да ти дам,

да споделям, да обичам, нивга да не те предам...

Почувстваш ли се слаба, аз ще те даря със сила

и страхуваш ли се нощем, ще съм твоята закрила.

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ралица Костова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...