28 abr 2015, 21:54  

Обещавам

  Poesía
995 0 0

Обещавам

на Стефани

 

Колко искам да изтрия в теб горчивите сълзи.

С тях и болката, която тоз живот ти причини.

Болката от загубата, болката от самотата,

която те свива в сърцето, в ребрата...

 

Позволи ми да те вдигна с тези мои две ръце.

Позволи ми да ти дам, щом нямаш, моето сърце.

Поеми го и пази го, ала щом се разделим

и не сме тъй близки вече, ти за него си спомни - 

 

ще те стопли, щом си тъжна и сломена някой ден,

както ти толкова време все успокояваш мен.

А почувстваш ли се слаба, аз ще те даря със сила

и страхуваш ли се нощем, ще съм твоята закрила.

 

Щом животът атакува, щом започне да вали,

ще направя тъй, че никой няма да те нарани.

Защото ти го заслужаваш, запомни добре това

и във трудните моменти стой със вдигната глава.

 

Обещавам, мила моя, каквото мога да ти дам,

да споделям, да обичам, нивга да не те предам...

Почувстваш ли се слаба, аз ще те даря със сила

и страхуваш ли се нощем, ще съм твоята закрила.

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ралица Костова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...