28 апр. 2015 г., 21:54  

Обещавам

996 0 0

Обещавам

на Стефани

 

Колко искам да изтрия в теб горчивите сълзи.

С тях и болката, която тоз живот ти причини.

Болката от загубата, болката от самотата,

която те свива в сърцето, в ребрата...

 

Позволи ми да те вдигна с тези мои две ръце.

Позволи ми да ти дам, щом нямаш, моето сърце.

Поеми го и пази го, ала щом се разделим

и не сме тъй близки вече, ти за него си спомни - 

 

ще те стопли, щом си тъжна и сломена някой ден,

както ти толкова време все успокояваш мен.

А почувстваш ли се слаба, аз ще те даря със сила

и страхуваш ли се нощем, ще съм твоята закрила.

 

Щом животът атакува, щом започне да вали,

ще направя тъй, че никой няма да те нарани.

Защото ти го заслужаваш, запомни добре това

и във трудните моменти стой със вдигната глава.

 

Обещавам, мила моя, каквото мога да ти дам,

да споделям, да обичам, нивга да не те предам...

Почувстваш ли се слаба, аз ще те даря със сила

и страхуваш ли се нощем, ще съм твоята закрила.

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ралица Костова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...