25 feb 2012, 10:44

" Обезглавен "

657 0 2

" Обезглавен "

Огнен кръг пламти в небето,
днес погребваме Света -
тук е мястото, където
господарка е Смъртта.

Черен дим души простора -
на Земята сетен дъх,
нейде в мрака тичат хора
и разкъсват с зъби плъх...

Срутват се скали в морето,
някъде отеква гръм,
тъмнина расте в сърцето,
за да се изсипе вън.

С коленете си разбити
се опитвам да вървя,
във душата с нокти впити
злостно хили се Страхът.

"Докъде така ще стигна?" -
лутам се обезсърчен,
не можах дори да мигна -
срутих се обезглавен.

*                 *                  *

Кръстове растат в полето -
гроб до гроб сред пустошта,
там е мястото, където
ще изгнием във пръстта...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Задгробник Евотош Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....