" Обезглавен "

25 февр. 2012 г., 10:44

Поэзия » Философская

469 0 2

" Обезглавен "

Огнен кръг пламти в небето,
днес погребваме Света -
тук е мястото, където
господарка е Смъртта.

Черен дим души простора -
на Земята сетен дъх,
нейде в мрака тичат хора
и разкъсват с зъби плъх...

Срутват се скали в морето,
някъде отеква гръм,
тъмнина расте в сърцето,
за да се изсипе вън.

С коленете си разбити
се опитвам да вървя,
във душата с нокти впити
злостно хили се Страхът.

"Докъде така ще стигна?" -
лутам се обезсърчен,
не можах дори да мигна -
срутих се обезглавен.

* * *

Кръстове растат в полето -
гроб до гроб сред пустошта,
там е мястото, където
ще изгнием във пръстта...

" Обезглавен "

Свързани произведения

Комментарии

Предложения