26 jun 2004, 0:02

Обхват

  Poesía
1.5K 0 0
Мътно вглъбяване,
затиснато от чувствително затъпяване.
Неподдържана цялост
преследва първично задоволство.
Уловени в последователна обработка,
с приравнителна цел,
умираме кротко
със заледена усмивка,
разпръскваща спомени.
Спомени за отиващото си минало,
в което започнахме малко по-бурно.
И отново меланхолия, неочакваща нищо.
Внедрихме си полулюбов.
Направихме живота кисел.
Загинахме с надежда за покой.
Но се преродихме пак едни и същи.
И до тук сме само.
До тука…

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Весел Ин Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...