26.06.2004 г., 0:02

Обхват

1.5K 0 0
Мътно вглъбяване,
затиснато от чувствително затъпяване.
Неподдържана цялост
преследва първично задоволство.
Уловени в последователна обработка,
с приравнителна цел,
умираме кротко
със заледена усмивка,
разпръскваща спомени.
Спомени за отиващото си минало,
в което започнахме малко по-бурно.
И отново меланхолия, неочакваща нищо.
Внедрихме си полулюбов.
Направихме живота кисел.
Загинахме с надежда за покой.
Но се преродихме пак едни и същи.
И до тук сме само.
До тука…

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Весел Ин Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...