Обич

14 abr 2010, 22:27

Poesía

551 0 3

Тишината крещи, че обичам,

а през вятъра мойте коси

се разливат в една нетипична

безпределност от хубави дни.

В самотата на своята пролет

аз целувам наум утринта,

в нея чувствам ,че твоят поглед

ме поглъща - без дъх, без следа.

Но следите във мен са безкрайни,

тишината нашепва без глас -

фантастична любов ме омайва,

непонятно щастлива съм аз.

Тишината крещи, че обичам,

дъжд танцува, не просто вали.

Ти си нежност, така нетипична.

Ти си слънце в мойте очи.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

BuRn_AliVe (Александър)

2010-04-15T17:30:07+03:00

Добрият рутъм допълнително засилва цялостното чувство...Чудесен стих! Поздрави!
kotel (Мариана Вълкова)

2010-04-14T23:17:57+03:00

Обичай!Слънцето топли по-силно тогава!Нощен поздрав!
vealokin (Венцислав Захариев)

2010-04-14T22:48:16+03:00

Нямах търпение да видя и това Твое стихотворение, много е хубаво, много ми хареса и мисля, че е едно от тези, които ще помня най-дълго време!