Обич
Тишината крещи, че обичам,
а през вятъра мойте коси
се разливат в една нетипична
безпределност от хубави дни.
В самотата на своята пролет
аз целувам наум утринта,
в нея чувствам ,че твоят поглед
ме поглъща - без дъх, без следа.
Но следите във мен са безкрайни,
тишината нашепва без глас -
фантастична любов ме омайва,
непонятно щастлива съм аз.
Тишината крещи, че обичам,
дъжд танцува, не просто вали.
Ти си нежност, така нетипична.
Ти си слънце в мойте очи.
© Евгения Калъчева All rights reserved.
