22 jun 2009, 0:01

...(обич)

1.7K 0 54

Препускат колесници -

недолюбени -

по звездното небе...

и стари страсти

намират се отново -

 непогубени, от огъня

на мнително  нещастие...

... развели гриви,

буйни и красиви,

летят необуздани

 в тъмнината

и факелно изгарят,

 полуживи,

измамната страна

 на суетата..

... преплели жили

 мамещо ръцете

по руслото

 на  звездната пъртина,

изсипват се

за сетен път в небето,

поели

колесницата незрима...

Звъни луната

с лунната камбана,

докосната

след звездното пришествие,

обичащо целува я земята

от рамките

на трепетно нашествие.

И стремето опъващо 

не гасне,

защото

 по космичните етажи

намерило  е

звезден прах от щастие,

което

няма как да се изкаже...

21.06.2009г- (23:45)часа

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нели Господинова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря , ти Мария ...с обич
  • Нели, поздрави за стиха! А коментарите ... няма да ги коментирам! Наистина е излишно! Страхотна творба!
  • Истината е по средата. Можеби не трябваше реакцията на публикуващия да бъде такава. Поне това е мнението ми. Аз съм на 18 и съм водил подобни "престрелки на безмислието"... лесно е да мислиш в последствие , но съм съгласен с редакторите че трябва да се коментира единствено даденото произведение, без лични обиди , без "удари под кръста" и прочие.Такива коментари автоматично е по-добре да се трият, и авторите им наказват...

    П.С. Съжалявам за намесата, просто болезненият ми опит в това не ми е донесъл добро. Успех на Нели и ... стиха е качествен.
  • събирам парчета от моята обич
    и в пъзел красив ги редя
    показа се звездно небе, разорано -
    вършали са страсти в нощта...


  • ....МЪКА....!!!

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...