Препускат колесници -
недолюбени -
по звездното небе...
и стари страсти
намират се отново -
непогубени, от огъня
на мнително нещастие...
... развели гриви,
буйни и красиви,
летят необуздани
в тъмнината
и факелно изгарят,
полуживи,
измамната страна
на суетата..
... преплели жили
мамещо ръцете
по руслото
на звездната пъртина,
изсипват се
за сетен път в небето,
поели
колесницата незрима...
Звъни луната
с лунната камбана,
докосната
след звездното пришествие,
обичащо целува я земята
от рамките
на трепетно нашествие.
И стремето опъващо
не гасне,
защото
по космичните етажи
намерило е
звезден прах от щастие,
което
няма как да се изкаже...
21.06.2009г- (23:45)часа
© Нели Господинова Все права защищены