Тежаха сетивата ми от болка,
но болката е всъщност нещо дребно.
Едно небе превръща я във полет
щом превали в сърцето шепа нежност.

Огряна от обичане се случих,
преболедувала човешката си същност.
Ръмеше цвят от поднебесен ручей
и утоляваше душата ми насъщно.

Отпивам обичта на малки глътки
и знам, че в тази обич съществувам.
А птицата по светло се завърна,
в душата ми запя, за да я чуеш.

Цвета Иванова