Обич
Обич
Отпих от обичта ти малка глътка
и тази обич цялата опи ме.
Душата ми повдигната на пръсти,
засрича тихо светлото ти име.
Тежаха сетивата ми от болка,
но болката е всъщност нещо дребно.
Едно небе превръща я във полет
щом превали в сърцето шепа нежност.
Огряна от обичане се случих,
преболедувала човешката си същност.
Ръмеше цвят от поднебесен ручей
и утоляваше душата ми насъщно.
Отпивам обичта на малки глътки
и знам, че в тази обич съществувам.
А птицата по светло се завърна,
в душата ми запя, за да я чуеш.
Цвета Иванова
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Цвета Иванова Все права защищены
