Обич

Poesía

642 0 3

Обич

разтича се

като топящ се сняг

на слънчевия миг сред нежната милувка

(бърборехме в изчезващата нощ,

приготвяйки се за раздяла на закуска)

кафето, свито в клетката от порцелан,

в утайката на думите съцветия подрежда

(разклаща черният му свят белеещата

длан) - остава споменът за допира до

топли устни в радост, в мъка и... с надежда

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

ivaylo1959 (Ивайло Атанасов)

"... топли устни в радост, в мъка и... с надежда!"

Къдe си за да тe НАЦEЛУВАМ КАКТО АЗ СИ ЗНАМ? 6-ст!

2013-05-30T22:32:28+03:00
valia1771 (Ивон)

Затрогващо е!

2013-05-26T18:23:11+03:00
radiola (Рада Димова)

Много е топла твоята Обич!

2013-05-26T13:59:11+03:00

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0