Обич

Poesía

640 0 3

Обич

разтича се

като топящ се сняг

на слънчевия миг сред нежната милувка

(бърборехме в изчезващата нощ,

приготвяйки се за раздяла на закуска)

кафето, свито в клетката от порцелан,

в утайката на думите съцветия подрежда

(разклаща черният му свят белеещата

длан) - остава споменът за допира до

топли устни в радост, в мъка и... с надежда

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

ivaylo1959 (Ивайло Атанасов)

"... топли устни в радост, в мъка и... с надежда!"

Къдe си за да тe НАЦEЛУВАМ КАКТО АЗ СИ ЗНАМ? 6-ст!

2013-05-30T22:32:28+03:00
valia1771 (Ивон)

Затрогващо е!

2013-05-26T18:23:11+03:00
radiola (Рада Димова)

Много е топла твоята Обич!

2013-05-26T13:59:11+03:00

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.6K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0