Обич
разтича се
като топящ се сняг
на слънчевия миг сред нежната милувка
(бърборехме в изчезващата нощ,
приготвяйки се за раздяла на закуска)
кафето, свито в клетката от порцелан,
в утайката на думите съцветия подрежда
(разклаща черният му свят белеещата
длан) - остава споменът за допира до
топли устни в радост, в мъка и... с надежда
© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.
6-ст!
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
anonimapokrifoff
Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
