Обич
разтича се
като топящ се сняг
на слънчевия миг сред нежната милувка
(бърборехме в изчезващата нощ,
приготвяйки се за раздяла на закуска)
кафето, свито в клетката от порцелан,
в утайката на думите съцветия подрежда
(разклаща черният му свят белеещата
длан) - остава споменът за допира до
топли устни в радост, в мъка и... с надежда