23 jul 2008, 10:23

Обич

1.1K 0 2
Вечер е. Тъмно е.
Студено е. И пусто...
Аз отново не спя,
стоя тук сама
и... мисля пак за теб...
Луната ме гледа,
звездите ме гледат,
тъжат и щурците с мен...
Всичко мое, всяка мисъл,
все за твоите очи ме сеща...
Дори осъзнавайки,
че ти с мен си се подиграл,
аз просто... те обичам...
Тихо е... И мрачно...
Минутите минават бавно...
А мислите за теб не спират
да ме измъчват пак и пак...
Спомени, думи,
погледи, целувки,
всичко така познато
вече отминало е...
Страдам аз, а
луната ми казва
"Не бива!"
Защо на мен?
Защо не друга, а аз?
Обичам те, а ти се подигра,
помисли ме за дете
и просто си отиде...
Може и да съм дете,
но промяната във мен
никой друг не бе успял
да постигне...
Не повярва, че те обичам.
Не повярва, че се промених...
Не повярва, че не съм като другите
и няма да те нараня...
Цигарата догаря...
душата ми изгаря...
... в догадки... "Защо?"
Звездите с мене плачат,
ронят кристални сълзи...
Но тез сълзи не ще помогнат
при мене да се върнеш ти...
Обичам те - дай ми шанс,
моля те...
Обичам те силно,
все по-силно, разбери!
И не искам нито ден
без теб да продължи...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ива Громкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...