23 июл. 2008 г., 10:23

Обич

1.1K 0 2
Вечер е. Тъмно е.
Студено е. И пусто...
Аз отново не спя,
стоя тук сама
и... мисля пак за теб...
Луната ме гледа,
звездите ме гледат,
тъжат и щурците с мен...
Всичко мое, всяка мисъл,
все за твоите очи ме сеща...
Дори осъзнавайки,
че ти с мен си се подиграл,
аз просто... те обичам...
Тихо е... И мрачно...
Минутите минават бавно...
А мислите за теб не спират
да ме измъчват пак и пак...
Спомени, думи,
погледи, целувки,
всичко така познато
вече отминало е...
Страдам аз, а
луната ми казва
"Не бива!"
Защо на мен?
Защо не друга, а аз?
Обичам те, а ти се подигра,
помисли ме за дете
и просто си отиде...
Може и да съм дете,
но промяната във мен
никой друг не бе успял
да постигне...
Не повярва, че те обичам.
Не повярва, че се промених...
Не повярва, че не съм като другите
и няма да те нараня...
Цигарата догаря...
душата ми изгаря...
... в догадки... "Защо?"
Звездите с мене плачат,
ронят кристални сълзи...
Но тез сълзи не ще помогнат
при мене да се върнеш ти...
Обичам те - дай ми шанс,
моля те...
Обичам те силно,
все по-силно, разбери!
И не искам нито ден
без теб да продължи...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ива Громкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...