21 jun 2006, 11:17

ОБИЧ

  Poesía
1.2K 0 23

Красиво тръпнеш в тишината!
Красиво! Вярвай ми веднъж!
На кожата ти топлината
изгаря в мене не веднъж.

Със нежност искам да ти пратя
на сини теменуги цвят
и с мойта обич да отпратя
горчилката от твоя свят,

с която си неповторима,
неземна, свята като дар!
За любовта необозрима,
жадувайки те, аз съм жар,

негаснещ във копнежа - с лудост,
разпръсквайки се ... волна шир...
Изчезвам... в нищото, без милост
и в твоя тих, убийствен пир.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Поли Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря на всички за милите отзиви!
    Бъдете обичани и раздавайте обич
  • Аз съм го подминала без да искам.
    Сега наваксах.)
    Поезията е чувства и въображения.Пишещият може да използва различни лирически герои.Важното идеята да бъде изградена перфектно!
    Поздрави,Поли!
  • Точно така Поли!Поздрав!6
  • Не зная защо съм го оставила без коментар,при положение,че го прочетох веднага след публикуването.

    Прекрасно,"негаснещо във копнежа"
    Поздрав!
  • А! Ето това имах предвид! Браво

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...