Jun 21, 2006, 11:17 AM

ОБИЧ

  Poetry
1.2K 0 23

Красиво тръпнеш в тишината!
Красиво! Вярвай ми веднъж!
На кожата ти топлината
изгаря в мене не веднъж.

Със нежност искам да ти пратя
на сини теменуги цвят
и с мойта обич да отпратя
горчилката от твоя свят,

с която си неповторима,
неземна, свята като дар!
За любовта необозрима,
жадувайки те, аз съм жар,

негаснещ във копнежа - с лудост,
разпръсквайки се ... волна шир...
Изчезвам... в нищото, без милост
и в твоя тих, убийствен пир.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Поли All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря на всички за милите отзиви!
    Бъдете обичани и раздавайте обич
  • Аз съм го подминала без да искам.
    Сега наваксах.)
    Поезията е чувства и въображения.Пишещият може да използва различни лирически герои.Важното идеята да бъде изградена перфектно!
    Поздрави,Поли!
  • Точно така Поли!Поздрав!6
  • Не зная защо съм го оставила без коментар,при положение,че го прочетох веднага след публикуването.

    Прекрасно,"негаснещо във копнежа"
    Поздрав!
  • А! Ето това имах предвид! Браво

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...