niko_niko (Нико Ников)
198 331
14 ene 2009, 12:40

обич 

  Poesía
524 0 3

обичам силно и със страст,
обичам бавно и без власт.
обичам диво, показно,
обичам леко и с добро.

не търся тихата промяна,
не търся повод за измяна.

не търся плахият покой,
не търся път през проход свой.

обичам те като река,
като близалка от смола,
като прекършена стихия,
като мъгла, роса, сърна,
изгубена в поле зелено,
с сърце безумно наранено.

обичам думите ти тихи,
обичам воплите прикрити,
обичам свободата смела
и най- обичам във предела
на дивото, понятно ехо,
да наблюдавам твойта песен,
която носи ми утеха
във топлата, уютна есен...

обичам думите ти жадни,
самотни, тихи и прохладни,
сияйни, топли и добри,
 дълбоки като пещери,
неземни, прости, непонятни,
те винаги са тъй приятни.

обичам сянката ти топла,
обичам песента самотна,
обичам мерените рими,
обичам силно - говори ми

© Нико Ников Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • На мен много ми хареса,особено в началото,но общо взето цялото е чудно.Браво!!!
  • да наблюдавам твойта песен,
    която носи ми утеха
    във топлата, уютна есен...

    това е хубаво ... останалото е пародия ... а "близалка от смола" не ме развесели малко ... а ми счупи главата направо
  • Обич,какво да се прави.Обичай! "близалка от смола"-малко ме развесели.Продължавай с обичта,продължавай все така.Поздрав.
Propuestas
: ??:??