обич
обичам силно и със страст,
обичам бавно и без власт.
обичам диво, показно,
обичам леко и с добро.
не търся тихата промяна,
не търся повод за измяна.
не търся плахият покой,
не търся път през проход свой.
обичам те като река,
като близалка от смола,
като прекършена стихия,
като мъгла, роса, сърна,
изгубена в поле зелено,
с сърце безумно наранено.
обичам думите ти тихи,
обичам воплите прикрити,
обичам свободата смела
и най- обичам във предела
на дивото, понятно ехо,
да наблюдавам твойта песен,
която носи ми утеха
във топлата, уютна есен...
обичам думите ти жадни,
самотни, тихи и прохладни,
сияйни, топли и добри,
дълбоки като пещери,
неземни, прости, непонятни,
те винаги са тъй приятни.
обичам сянката ти топла,
обичам песента самотна,
обичам мерените рими,
обичам силно - говори ми
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нико Ников Всички права запазени
