31 mar 2009, 16:33

Обич

783 0 2

ще ми говориш ти за обич

ти който никога не си обичал

и ще ме съдиш зарад любовта ми

та ти дори не си я и опитал

 

ще ми разказваш колко са безсмислени мечтите

ще се заклеваш даже в своите слова

и ще ме молиш да не поглеждам аз очите

зарад които се събуждам сутринта

 

нима живеят птиците самички

и щъркелите заедно гнездят

отглеждат с обич своите мънички

и заедно докрай летят

 

нощта пък своя ден си има

макар че бягат си те всеки път

и тяхната любов е неделима

живеят знай един за друг

 

какъв животът е без обич

какъв денят е без мечта

това огнище е без огън

това е ваза без цветя

 

светът устроен е за двама

от самотата най тежи

и всичко скъпо е измама

щом няма с кой да го делиш

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Димка Карашъкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...