Mar 31, 2009, 4:33 PM

Обич

  Poetry » Love
781 0 2

ще ми говориш ти за обич

ти който никога не си обичал

и ще ме съдиш зарад любовта ми

та ти дори не си я и опитал

 

ще ми разказваш колко са безсмислени мечтите

ще се заклеваш даже в своите слова

и ще ме молиш да не поглеждам аз очите

зарад които се събуждам сутринта

 

нима живеят птиците самички

и щъркелите заедно гнездят

отглеждат с обич своите мънички

и заедно докрай летят

 

нощта пък своя ден си има

макар че бягат си те всеки път

и тяхната любов е неделима

живеят знай един за друг

 

какъв животът е без обич

какъв денят е без мечта

това огнище е без огън

това е ваза без цветя

 

светът устроен е за двама

от самотата най тежи

и всичко скъпо е измама

щом няма с кой да го делиш

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димка Карашъкова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...