Mar 31, 2009, 4:33 PM

Обич

  Poetry » Love
784 0 2

ще ми говориш ти за обич

ти който никога не си обичал

и ще ме съдиш зарад любовта ми

та ти дори не си я и опитал

 

ще ми разказваш колко са безсмислени мечтите

ще се заклеваш даже в своите слова

и ще ме молиш да не поглеждам аз очите

зарад които се събуждам сутринта

 

нима живеят птиците самички

и щъркелите заедно гнездят

отглеждат с обич своите мънички

и заедно докрай летят

 

нощта пък своя ден си има

макар че бягат си те всеки път

и тяхната любов е неделима

живеят знай един за друг

 

какъв животът е без обич

какъв денят е без мечта

това огнище е без огън

това е ваза без цветя

 

светът устроен е за двама

от самотата най тежи

и всичко скъпо е измама

щом няма с кой да го делиш

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димка Карашъкова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...