6 mar 2012, 15:19

Обич до събуждане

  Poesía
1.3K 0 9


Сънувах, че със теб живея.
Уютно беше у дома.
Закуска и кафе приготвях
и бях обичана жена.

 

Деца играеха на двора.
Да бяха наши? Не разбрах...
Но помня веселата глъчка
и заразителния смях.

 

Едно от тях препъна се и падна.
Разплака се, протегна срещу теб ръце.
Ти бързо взе го и целуна
от болка сгърченото личице.

 

... На кея изведнъж се озовахме -
брояхме морските вълни.
Свидетели ги назовахме
на любовта и на щастливите ни дни.

 

Последно помня от съня си
как сгушена до тебе спях.
Възглавница ръката ти ми беше...
Събудих се... и да сънувам спрях.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Детелина Стефанова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Ангар,благодаря ти за пожеланията.Приемам градивната ти кртитика,поднесена деликатно и същевременно директно (за това се иска интелигентност).Аз също се замислих,но за кратко за "Събудих се ...и да сънувам спрях".Дадох си сметка,че познавам хора, които сънуват и след като се събудят. Поради тази причина не го отчетох като грешка.Желая ти всичко хубаво и нови творчески успехи!
    Благодаря на oksimoron и на AngelSkin!Поздрав
  • Финалът е доста силен, така си е много оригинално Не бих променила нищо.
  • Много е хубаво,много ми харесва - и като съдържание, и като изпълнение. Бъди жена, бъди обичана - и не само на сън!
    Но две думички бих поправил.
    "Ти бързо взе го и целуна/ от болка сгърченото личице" на "А ти го вдигна и целуна/ ...".
    И последния ред от "Събудих се... и да сънувам спрях" бих променил на "Събудих се... и всичко отлетя." Римата вече не е толкова точна, но пък това,че след като човек се е събудил спира да сънува е толкова очевидно, че не си струва да се казва.
  • Благодаря на всички прочели и коментирали
  • Толкова красиво, меко казано прекрасно!

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...